Д-р Татяна Мороховец - специалист по вътрешни болести и гастроентерология, наднормено тегло и метаболитен синдром. Част е от екипа на
университетската болница“Софиямед“ и МЦ “Fi Health” София. Завършва медицина в Русия.

Кои са най-честите чревни възпалителни заболявания и как може да се предпазим?

Острите чревни възпалителни проблеми се увеличават най-вече през летните месеци, поради благоприятни условия от разпространение на вирусни и бактериални агенти. Развиват се от умерена до тежка диария, повръщане, болки в корема, безапетитие и обезводняване. Основните хронични, чревни заболявания са болест на Крон и язвен колит. Тези заболявания са генетично обусловени и свързани с имунната система.
Първоначалното им диагностициране е трудно. Болестта започва с коремен дискомфорт и диария, като първоначално можеш да се третира като вирусно или бактериално заболяване.

Овладяването на болестния процес става с адекватна диета, добро хидратиране и прием на пробиотици. При неповлияване, трябва да се направят диагностични ендоскопски изследвания за да се вземат адекватните мерки за лечение.

Как пробиотиците повлияват лечението при синдром на дразнимото черво (СДЧ)?

При някои хора оплакванията при СДЧ са силно изразени и това ги кара да потърсят лекарска помощ, а при други, симптомите се появяват само в определени случаи или при консумацията на определени храни. Точната причина за появата на болестта все още не е съвсем известна. Някои научни изследвания показват, че пациентите с подобни нарушения имат чувствителна на химични и механични дразнения чревна лигавица. Психически фактори като нервност и раздразнителност, мъка, страх също могат да бъдат причина за повишената дразнимост на червата.
Нездравословното хранене, прекомерната консумация на алкохол, намаленото съдържание на фибри в храната, не се отразяват добре на тялото ни и то реагира по различни начини, един от които е нарушение на нормалната функция на червата. Проявите на синдрома на дразнимото черво се състоят в коремна болка, подуване и промяна в дефекационния ритъм - запек, диария или редуването им, може да има примеси
от слуз, но никога кръв! Лечението обичайно е симптоматично. Срещу болката могат да се вземат обезболяващи, които са предписани от съответния лекар. Запекът, разстройството и подуването не винаги е задължително да се лекуват медикаментозно. В повечето случаи помагат и редовното хранене, консумацията на полезни и богати на фибри храни, пиенето на достатъчно количество вода, а от голямо значение е и
движението. Не по-малко важно е максималното избягване на стреса и преумората. Към
хранителния режим добавете и пробиотици.

Пробиотиците са живи микроорганизми или бактерии, които са изключително важни за нашите храносмилателни процеси и имунна система. Проучванията показват, че пробиотиците, приети в достатъчно голямо количество, особено Бифидобактерии и някои специфични комбинации, могат да облекчат симптомите на Синдрома на раздразненото дебело черво.

Защо е толкова важно да се приемат пробиотици по време на антибиотично лечение?

Наложи ли се да пием антибиотици, ставаме особено внимателни. Всички знаем, колко неприятности може да ни докарат те. От една страна унищожават „лошите“ патогенни бактерии, но успоредно с това убиват и добрите, от които зависи цялостната хармония на
тялото ни – имунитет, чревен баланс и общо благоразположение. Приемът на антибиотици често причинява диария.

Разбира се, всички тези странични ефекти могат лесно да бъдат контролирани и държанинастрана, ако успоредно с антибиотика започнем да приемаме и ефективен пробиотик. Добрият пробиотик винаги съдържа живи микроорганизми в много висока концентрация, чийто прием се отразява положително и оздравително върху вътрешния микробен и бактериален баланс. Необходимо е да се спазва интрвал от 2-3 часа разлика между приема на антибиотик и пробиотик. А някои антибиотици са толкова силни, че биха унищожили и приетия с тях пробиотик. Пробиотикът е желателно да бъде в комбинация с пребиотик – това са вещества, спомагащи размножаването на добрите пробиотични бактерии, както и витамини от B групата, които помагат за усвояването на пробиотика и предпазват от гъбични инфекции.

Как Флора 10 влияе върху липидния профил?

Флора 10 съдържа подбрани щамове от живи млечнокисели бактерии, бифидобактерии, стрептококус термофилус, бацилус коагуланс и пребиотици, като инулин и фруктоолигозахариди. Бацилус коагуланс са бактерии, които са много устойчиви на влияние от антибиотици.
Млечнокиселите бактерии от семейство Лактобацилус са бактерии, които се съдържат в нормалната чревна флора, влияейки благоприятно върху организма. Те способстват за изхвърлянето на вредния холестерол, а също така модулират метаболизма на жлъчните киселини. Поради този физиологичен процес, положително се повлиява сърдечното здраве, високото артериално налягане, високия холестерол, както и други процеси от
чернодробната функция, регулирането на захарната обмяна и метаболизмът на витамини.

При какви случаи предписвате Флора 10?

Изписвам прием на Флора 10 при чревни неразположения, тежест и подуване, за намаляване на нежелателните ефекти при антибактериална терапия, както и за благоприятно повлияване на чревната перисталтика. Подходящ е при диарии, включително остри или хронични, при запек и за благоприятно повлияване на имунната система.

Колко продължителен трябва да бъде приемът на Флора 10 за достигане на трайни и устойчиви резултати?

Има различни по време на приложение схеми. При остри състояния може да бъде по- кратък прием от 10 дни до 1 месец.

При хронични състояния или при СДЧ предпочитам по-дълъг прием на пробиотика, обичайно предлагам или 3-месечен цикъл на приложение 2 пъти годишно или 1 месечен цикъл 4 пъти годишно.